Култученето на домати, като медитация

След дните на усилена работа в градината - садене, плевене, мулчиране, торене, пръскане и т.н,
‍

Днес си правих медитация “Колтучене на домат”. 👌
Пристрастена съм към точно тази медитация - нещо като ядене на семки или фастьчки - не можеш да спреш🤭
‍

Изключвам симпатиковия дял на мозъка, Рестартирам системата си и
едновременно с това облекчавам домата от ненужните разклонения, които разпиляват силата му и го затрудняват да образува плод
‍

🤔 пишейки това, осъзнавам, че точно това прави медитацията със съзнанието ни-освобождава го от несъщественото
‍

☯ Източните системи ни учат, че доброто здраве се базира на баланса между активност и пасивност
‍

☯ Баланс между почивка и напрежение, между Ин - отпускане и Ян - забързано ежедневие изпълнено с действие.
‍

👉 А всъщност колко често през деня, препускайки през натоварените си графици в горещината на Ян енергията си,  даваме възможност да разгърнем хладната отпускаща Ин?  
💪Или сме в програмирани с бьг - “Сега ще работя, ще работя, а ще почивам уикенда”, или “ Сега не е време за почивка- ще почивам на лято”
‍

❓Давате ли си паузи в ежедневието?
‍

❓А колтучите ли домати? Някои не го правят, аз пробвах една година без да колтуча, но  стана джунгла с малко плод